’El lugar donde empieza el infinito’ Vladimir Lúkov, poeta y escritor búlgaro - La lupa literaria de Magda Bello - Pachuca - esferaperiodistica.com.mx

’El lugar donde empieza el infinito’ Vladimir Lúkov, poeta y escritor búlgaro


La lupa literaria de Magda Bello

| Magda Bello. Premio Internacional de Poesía Rubén Darío 2018 | Desde Líderes Políticos
’El lugar donde empieza el infinito’
Vladimir Lúkov, poeta y escritor búlgaro

Literatura

Octubre 13, 2021 10:58 hrs.
Literatura Internacional › México
Magda Bello. Premio Internacional de Poesía Rubén Darío 2018 › Líderes Políticos

La lupa literaria de Magda Bello
Por: Magda Bello

’El lugar donde empieza el infinito’
Vladimir Lúkov, poeta y escritor búlgaro

Traducido del búlgaro por Maria Pachkova

ВЛАДИМИР ЛУКОВ е известен български поет и писател, носител на държавна награда за принос в развитието на българската култура. Роден е в България през 1949 г. Представен е като поет в македонски, френски и испански литературни списания и антологии. Автор е на девет стихосбирки, между които „Сверка на сетивата’ (2005), „Следи от вятър’ (2007), „Фибри от безкрая’ (2011) и „Слънчев пояс’ (2019). Неговите поетични книги „Провидения’ (2006) и „Слънчев пояс’ (2016) са издадени в Република Северна Македония. Известен е на читателите и с белетристичната си книга в два тома „Мястото, откъдето започва безкраят’ (2012 и 2014). Литературната критика определя поезията на Владимир Луков като „философска, енигматична, проникновена, изследваща света пряко човешката същност’.Поетът е заместник-председател на Съюза на свободните писатели в България.
***

Vladimir Lúkov es un conocido poeta y escritor búlgaro, merecedor de un premio estatal por su contribución al desarrollo de la cultura búlgara. Nació en Bulgaria en 1949. Su obra poética ha sido presentada en revistas y antologías en Macedonia, Francia y España. Es autor de nueve poemarios, entre ellos ’Comprobación de los sentidos’ (2005), ’Huellas del viento’ (2007), ’Fibras del infinito’ (2011) y ’Cinturón de sol’ (2019). Sus colecciones de poemas ’Providencias’ (2006) y ’Cinturón de sol’ (2016) han sido publicadas en la República de Macedonia del Norte. Es conocido igualmente por su libro de prosa en dos volúmenes ’El lugar donde empieza el infinito’ (2012 y 2014). La crítica literaria define la poesía de Vladimir Lukov como ’filosófica, enigmática, intimista y que analiza la vida a través de la esencia humana’. El poeta es vice-presidente de la Unión de Escritores Libres de Bulgaria.


ГЪЛЪБЪТ       LA PALOMA

ГЪЛЪБЪТ LA PALOMA

ГЪЛЪБЪТ

От цяло ято гълъби
един е бял.
Един е взет на прицел!

И ако няма мирис на барут...
и ако няма гръм...

Или Ловецът е безумно влюбен.

Или във слънчевия диск
се скрива Гълъбът...


LA PALOMA

De toda la bandada
tan solo una es blanca.
Y una es el blanco.

Y si no hay olor a pólvora…
si no hay estampido…

O bien el Cazador se ha vuelto loco de amor

O bien es en el disco solar
que se esconde la paloma…

ВИДЕНИЕ          VISIÓN

ВИДЕНИЕ VISIÓN

ВИДЕНИЕ

Виж върбовите клонки и листа
как мятат рехави ресни по Вятъра...
как сипят се валма от резеда
като откъснати от огън пламъци...
как погледът и огледът във тях
един във друг се настаняват...
и как пребъдват в синия чертог
реката...
въдичарят...
опнатата корда...
и златният шаран
с очи на Бог...


VISIÓN

Mira las ramas y las hojas de los sauces
cómo menean sus deshilachados flecos al Viento…
y qué cascada de globitos de reseda
igual que llamas arrancadas al fuego…
cómo la mirada y la visión en ellos
se van entrelazando y penetrando…
y cómo se perpetúan en el palacio azul
el río…
el pescador…
el hilo tensado…
y la carpa de oro
que tiene ojos de Dios…

МАКЪТ              LA AMAPOLA

МАКЪТ LA AMAPOLA

МАКЪТ

О, тия макове крайпътни
пак кървят в душата ми
безпаметна и скръбна...
Колелата монотонно тракат...
Те не знаят,
те не знаят
накъде летят...
Машинистът ужким знае...
но и Той е със душа прескръбна...
А и Слънцето пред Него
е огромен Мак...


LA AMAPOLA

O, estas amapolas a la vera del camino,
han vuelto a sangrar en mi alma
tan triste y desmemoriada…
Las ruedas traquetean con monotonía…
Pero no saben,
ellas no saben
adónde vuelan…
El maquinista dizque sabe…
Pero también Su alma es anegada en tristeza…
Y además, el Sol delante de Él
no es sino una enorme Amapola…

МИСЛИТЕ                LOS PENSAMIENTOS

МИСЛИТЕ LOS PENSAMIENTOS

МИСЛИТЕ

Като поселища
на древни жители
потъват и се сриват в мен...

Като солени пластове вода
потъват в тъмното Море.

Но други Селища се вдигат
от други Жители-заселници...

И други пластове вода –
неосолени...



LOS PENSAMIENTOS


Como unas poblaciones
de habitantes antiguos
se hunden y se esconden en mi interior…

Como saladas capas de agua
se hunden en un Mar de obscuridad.

Mas otras Poblaciones se levantan
por otros Habitantes-inmigrantes…

Y otras capas de agua -
sin salar…


Traducido del búlgaro por Maria Pachkova

Ver nota completa...

Escríbe al autor

Escribe un comentario directo al autor